Виктор Даниелов Кузманов (род.1995)

Виктор Кузманов (1995)

Постижения

  • Първо място в индивидуалното класиране, 10ти национален турнир на младите физици, София, 2013
  • Бронзов медал, 26ти международен турнир на младите физици, Таоюан, Тайван, 2013
  • Златен медал, 1ва международна олимпиада по експериментална физика, Москва, Русия, 2013
  • Бронзов медал, 45та международна олимпиада по физика, Астана, Казакхстан, 2014
  • и др.

Понастоящем

  • Изучава Natural Sciences в Homerton College, University of Cambridge, Cambridge, United Kingdom (2014-2018)

За Тео и школата

Моите първи стъпки във физиката са благодарение на родителите ми. От ранна детска възраст бях възпитан да анализирам света около мен. Все още си спомням как когато питах баща си как работи дадено нещо, той ми отговаряше: „Ти как мислиш, че работи?“. По този начин се научих да не приемам отговорите на готово, сам да стигам до необходимите заключения.

След време се срещнах с ст.н.с.Ивайло Кортезов, който запали интереса ми към математиката. Спомням си как с нетърпение чаках да споделя с него поредната си абсурдна идея за решението на някоя задача. В крайна сметка повечето такива идеи се оказаха резонни и започнах да се занимавам по-задълбочено с математика.

След като вече имах необходимите знания по математика и нужното аналитично мислене се срещнах с една по-висша наука (в кръга на шегата, разбира се). Именно физиката. Всичко, от това какво е ток до как може да се опише движението на сложна система от обекти, ми се виждаше завладяващо. Тогава започнах да се интересувам от висша математика и приложението и във физичните науки, макар и често да чувах думите „не се занимавай с това, то никога няма да ти трябва“. За мен тези думи бяха по-скоро мотивация да се докажа, отколкото стимул да се откажа.

Така, в търсене на място, където хората споделят моите интереси и са готови да ми покажат нещата, които „никога нямаше да ми трябват“, аз стигнах до школата на Тео. Честно казано, в началото бях малко скептичен. Отидох на лятната лагер-школа, настаних се и очаквах първото „занятие на старша група“. За много нови ученици тези думи не значат нищо, но за тези, които са минали през школата те връщат топлината от летните дни на Паниците, връщат триумфалното усещане след прехода до хижа Рай, силният шум от тенджера, с който се събуждахме за закуска, безкрайните вечери прекарани в пеене, свирене и танцуване около огъня, връщат желанието за храна от града, но и спомена за безкрайното връщане от него. На това място, колкото и невероятно да изглежда, са се създавали повечето легенди на българската физика в последните години.

Все още си спомням фланелката, която носеха двама от учениците (Александър Скляров и Катерина Найденова). На нея пишеше: „И ние бяхме като вас, и вие ще станете като нас“. В този момент това ми се струваше като невъзможна задача, но в следващите дни Тео ясно показа, че единствената „невъзможна“ задача е, да се мотивираш, но намериш ли как да се пребориш с нея, всяка задача е решима. И така 5 години по-късно тези двама ученика са едни от близките ми приятели, както и много други от школите, а задачата, за която стана дума, е малко или много решена.

Школата остава на топло място в сърцето ни и дори и сега учениците, които я посещават, могат да ни срещнат там. Там, където се връщаме за няколко дни летата с цел да усетим част от атмосферата на това, което ни помогна да станем хората, които сме сега.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.